Училище за родители

>Не съдете децата сурово!
Не натрапвайте своите цели!
Те не искат от Вас наготово
мъдростта на косите Ви бели!
Оставете ги! - Нека се учат
 ... сам-сами по земята да ходят!
Не ги спирайте в никакъв случай!
Днес, покорството не е на мода!
Не ги гледайте с немия укор,
който някога мразехте много!
Не ги стреляйте гневно, от упор,
със родителска, сляпа тревога!
И дискретно, без думи излишни,
ги подкрепяйте с нежното рамо...
Тя, тревогата, нека е скришна!
Любовта си показвайте само!

 

..............................................................................................

 

17 НОЕМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН БЕЗ ЦИГАРЕН ДИМ

ЛИЧНА Е ОТГОВОРНОСТТА НА ПУШЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ ЗА ЗДРАВЕТО НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА!

 

 

 

 

 

 

 

 

Децата научават това, което са изпитали!

Как живеят твоите деца?

 

Ако децата получават несправедливи упреци,

те се научават да презират...

 

Ако децата са заобиколени от враждебност,

те се научават да се бият...

 

Ако децата растат в страх,

те се научават да се тревожат...

 

Ако към децата изпитваш съжаление,

те се научават да се самосъжаляват...

 

Ако към децата се отнасяш с присмех,

те се научават да се срамуват...

 

Ако децата се измъчват от ревност,

те научават какво е завист...

 

Ако децата живеят с чувство за срам,

те се научават да се чувстват виновни...

 

НО...

 

Ако проявяваш към децата толерантност,

те се научават да бъдат търпеливи...

 

Ако вдъхваш на децата кураж,

те се научават да бъдат уверени...

 

Ако децата получават похвала,

те научават какво е благодарност...

 

Ако децата срещат одобрение,

те се научават да харесват себе си...

 

Ако се отнасяш към децата с благосклонност,

те се научават да търсят любовта в света...

 

Ако децата получават признание,

те се научават да следват целите си...

 

Ако обграждаш децата с разбиране,

те се научават да бъдат щедри...

 

Ако децата живеят сред честност и почтеност,

те научават какво е истина и справедливост...

 

Ако децата живеят в сигурност,

те се научават да вярват в себе си и в хората...

 

Ако децата опознаят приятелството,

те научават, че светът е хубаво място за живеене...

 

Ако децата живеят в спокойствие,

те постигат хармонията във взаимоотношенията с другите...

 

А КАК ЖИВЕЯТ ТВОИТЕ ДЕЦА?!

............................................................................................................................................................................................................

 

 

КОГАТО СИ МИСЛИШ, ЧЕ НЕ ТЕ ГЛЕДАМ

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

§ Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

§ Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.

§ Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

§ Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

§ Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

§ Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

§ Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

§ Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.

§ Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

§ Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

§ Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.

§ Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

 

МЕМОРАНДУМ НА ЕДНО ДЕТЕ

Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

 

.......................................................................................................................................................................................................

Насилието между децата: Какво трябва да знаем за него

.................................................................................................................................................................................................................

 

Защо четенето е важно за децата?

Защо казваме на децата си да четат?

1. Вчера моя приятелка ми каза, че въпреки всичките й усилия да опази двугодишните си близначета от проклятието на електронните игри и портативните DVD-плейъри, за Коледа нейни близки са й подарили именно второто. За една минута великанските й опити да „удържи” децата си от технологиите в тази впечатлителна възраст и да ги насочи към „живите” интерактивни игри и книжките се сринали до кота нула.
2. Откакто моя близка двойка си купи плейстейшън преди 5-6 години, от тяхната къща изчезнаха книгите, списанията, че дори и вестниците. Лятото се преместиха в нов дом, в който няма дори рафтове за книги по стените. Сега, когато вече имат тригодишен син – горд собственик на портативно DVD, както и на цялата налична техника на родителите си – те пътуват дори без играчки. Нищо не може да привлече вниманието на малкото човече така, както DVD-то – нищо не е така лесно, така шарено, бързо, приятно шумно. За всичко друго биха се изисквали някакви усилия. Лятото си позволих да направя подарък на любимата ми двойка и похарчих повече от сто лева за книжки с приказки, за оцветяване и книжки-пъзели. Останаха недокоснати. Никакъв интерес от страна на малкия дори да ги разлисти.
3. Днес друга моя скъпа приятелка ми разказа как двамата й сина – на 13 и на 18 – не знаят какво означава гурбетчия и няма нищо на света, което да ги накара да докоснат книга, въпреки канските й усилия да ги образова добре.

Винаги обясняваме на децата си, че книгите и четенето са полезни за тях, но дали някога изобщо сме се замисляли защо това е така? Какво точно получават по-големите деца от романите? А какво получават малките деца, когато ние им четем? Четенето има ли изобщо някакво значение?

Целта на тази статия е да каже Да, четенето наистина е важно и Да, има няколко солидни причини за това.

Книгите помагат на децата да изграждат жизненоважни езикови умения.
Четенето е важно умение, което трябва да бъде развивано у децата. То не само е необходимо за оцеляването им в света на училищата и (по-късно) на университетите, но и в живота им като възрастни. Умението да усвояваме знания по нови теми и да намираме полезна информация за всичко от здравни проблеми и защита на потребителите до по-академичните проучвания, науката и изкуствата, зависи от умението ни да четем и то интелигентно, информирано, критично, с интерес и любопитство.
Футуролозите (учените, занимаващи се с въпросите на бъдещето ) бяха пророкували смъртта на писменото слово, но колкото и да е иронично, Интернет превърна четенето във все по-голяма част от живота на хората. Безхартиеното общество е мит. Възможността на компютъра да обработва и анализира данни означава, че могат и се генерират безкрайни варианти на дадена информация. Тоест, ако човек не е обучен от ранна възраст да анализира и подбира информацията, която получава, рискува да не може да си изгради мнение за нещата. Интернет, сам по себе си огромен източник на нова информация и възможности за отпочиване, се основава на скромната писмена дума. За да може ефикасно да се използва мрежата и да се преценява автентичността и стойността на това, що се намира в нея, са важни както четенето, така и критичното мислене.

Колкото повече четат децата, толкова по-добри стават в четенето. Просто. Колкото по-интригуващи са нещата, които четат, толкова повече ще искат да ги четат и ще развиват умения, които ще са им нужни, за да могат да получат пълен достъп до нужната им информация като възрастни. Четенето трябва да се възприема като дейност, носеща наслада – източник на интересни и вълнуващи истории и полезна и практична фактологична информация.
Колкото повече четат малките деца, толкова повече се задълбочава техният интерес да усъвършенстват четенето си. Четенето на глас излага децата на необходимостта да следват правилна граматика и изказ. То подобрява развитието на изразителните им езикови способности и на уменията им да се изразяват устно.

Четенето на книги, списания или уебсайтове предлага на децата нов речник. Дори когато не разбират всяка нова дума, те все пак попиват нещо от съдържанието, което може да задълбочи разбирането им за въпросните думи, когато следващия път отново се срещнат с тях. Когато родителите четат на децата си на глас, децата също така чуват как правилно се произнасят думичките, които виждат изписани на страницата, дори ако не могат съвсем да ги прочетат сами.

Четенето открива нови светове и обогатява живота на детето.

Четенето отваря врати – врати към фактологическа информация за всяко нещо на света – било то практично или теоретично. Предвид богатството от налични източници като Интернет, библиотеки, училища и книжарници, ако децата могат да четат добре и гледат на четенето като на източник на информация, то тогава през остатъка от живота си те ще имат достъп до цялото знание, натрупано от човечеството, ще се докоснат до всички велики умове и идеи от миналото и настоящето. Това е направо магично!
Чрез книгите децата могат също да научат повече за хора и места от други части на света и така да подобрят разбирането си за човечеството и да развият чувство на загриженост за другите хора. Това може да се случи и чрез четенето на нехудожествена литература, но най-добре ще се получи чрез световете, разгърнати и описани в романите от други места и епохи. Чрез тях децата могат да се идентифицират с конкретни герои, които са живели в друго време и при други обстоятелства, и може допълнително да развие интересът им към историята.
Чрез разказите и романите децата могат косвено да опитат нови преживявания и да пробват нови идеи, без реално да изживеят последствията в собствения си живот. Могат да се срещнат с герои, към които може да им е приятно да се обръщат за собствено успокоение, или за които могат да продължат да мислят дълго след като са прочели книгата, а внезапното откритие на продължение на любимата книга може да им предостави удоволствие, каквото рядко ще получат от друга хубава новина. Книгите също така дават възможност на децата да упражняват критичното си мислене, да разрешават проблеми, да установяват връзката между действие и последствие, да намират логичната причинно-следствена връзка между фактите, а защо не и да надхитрят автора на любимата си приказка. Дори за много малки деца една проста история с повтарящ се рефрен или пък една лека мистерия, която да могат сами да разрешат, ще ги дари с чувство за увереност. Децата ще съумеят сами да предрекат следващия рефрен или пък успешно да разрешат следващата мистерия.
Децата се влияят и имитират света, в който се намират. Една постоянна диета от зловещи анимации може да има съсипващ ефект върху развитието на децата, докато внимателно подбраните разкази и книжки могат да им повлияят много положително, като ги направят по-чувствителни към нуждите на другите хора. Например, книжките могат да поощрят децата да бъдат по-добри отборни играчи, да помагат на приятелчетата си, да споделят вещите си с тях, да бъдат добри към животните, да уважават природата.

 

............................................................................................................................................................................................................

 

Трудният път на порастването

Какво се случва с детето ви между 10-тата и 18-тата му година

и как да му помогнете, без да го отчуждите от себе си

 

Периодът на съзряването е най-ранимото и противоречиво време в живота на всеки човек. Първи търсения на смисъла на живота и собствената индивидуалност, първи опити за откриване на себе си и утвърждаване в обществото на възрастните – всичко това се извършва в период, когато детството вече почти е свършило, но животът на възрастен все още не е започнал.

За кризата на подрастващите има определени психологически и физиологически причини. Желателно е всеки родител да бъде наясно с тях. Тогава той ще може по-добре да разбира своето порастващо дете.

Психолозите наричат “подрастваща възраст” периода от 10-11 до 18 години, когато ускореното физическо развитие на детето изпреварва неговото психологическо и социално развитие. Започва периодът на половото съзряване, увеличава се възбудимостта на централната нервна система. Ето защо подрастващите стават по-раздразнителни, обидчиви и несдържани.

На тази възраст в кръвта постъпва голямо количество хормони на растежа и полови хормони. Благодарение на техните сложни взаимоотношения, възниква рязко увеличаване на ръста и теглото, наблюдават се промени в пропорциите на тялото, начало на половото съзряване, бързо протичане и смяна на емоциите. Смехът на подрастващите преминава в сълзи, състоянието на абсолютно щастие рязко се заменя с униние и мъка. Дори най-незначителното раздразнение може да прерасне в гняв и да предизвика пристъп на агресия.

Като правило, най-голяма съпротива у подрастващите предизвиква усещането за нещо натрапчиво, което, според мнението на възрастните, се побира в общоприетите рамки на приличие и възпитание (родителско мнение, начин на живот, поведение). Подрастващите протестират, защото не искат да бъдат отражение на някой друг – те искат сами да намерят собствения си път, да се учат от собствените си грешки.

На подрастващите е свойствено критичното мислене: на всеки въпрос те изискват еднозначен отговор и оценка (истина или лъжа, да или не). Тази особеност на тяхното съзнание се нарича максимализъм  и се възприема много критично от страна на възрастните.

През този период юношите имат потребност от близки отношения и признанието на околните. Приятелите им често стават по-важни от членовете на семейството. Именно през този период пламва искрата на първата любов, която понякога придобива характера на лична драма. На тази възраст подрастващите се учат да обичат и да изграждат близки отношения, а мнението на заобикалящите ги има за тях колосално значение.

Какво да направим, за да преминем успешно, заедно с детето, тази трудна възраст?

Психолозите съветват да се откажем от правото си на собственост. Усещането за това, че принадлежи на някого, предизвиква у подрастващото дете естествен протест и желание за самоутвърждаване по всякакъв начин. Затова изключете от общуването си с него репликата „ти трябва”. Позволете му да има своя гледна точка, поощрявайте го да проявява самостоятелност.

Не идеализирайте своя житейски опит – няма две напълно еднакви ситуации. Вашият опит може да помага на вас, но за вашето дете той не е достатъчен. Вашата задача е не да учите детето на определени стереотипни правила за всички случаи от живота, а да го възпитате така, че то само да разрешава проблемите си.

Не се опитвайте да избирате приятелите на своето подрастващо дете. Вие искате да го предпазите от лоши компании, но ако правите това против волята му, това само ще го тласнете в това обкръжение. Вашата настойчивост ще породи противодействие.
Ако наистина изпитвате симпатия към някои от неговите приятели, просто му кажете за това. Бъдете конкретни, неговите положителни качества не трябва да бъдат сведени до това, че той е „умен и спокоен”. По същия начин, ако някой предизвиква вашите съмнения, помолете детето си да ви разкаже какво то харесва у този човек. Не осъждайте недостатъците на приятелите му, може би именно тези качества не достигат на вашето дете. Не акцентирайте върху неговите неуспехи. На всеки човек му е неприятно постоянното напомняне на собствените  провали.

Вслушайте се в мнението на подрастващия. Не потискайте желанието му да участва в обсъждането на семейните въпроси, нали той е личност, имаща пълното право да изказва своите мисли и пожелания, още повече , ако разговорът засяга цялото семейство или непосредствено него. Вслушайте се в неговото мнение. Поощрявайте стремежа на подрастващия да отстоява своята гледна точка, да спори с вас, но аргументирано. Така вие ще тренирате неговото умение да се съпротивлява на съмнителното влияние на улицата.

Не противоречете на самите себе си. Подрастващият усеща това. Несправедливо е да му говорите, че той вече е достатъчно голям, за да готви, да помага на родителите си, да изпълнява определени задължения, а след това да заявявате, че не е достатъчно самостоятелен, за да решава кога ще се прибира у дома и с кого ще се среща. От вашите съждения ще излезе, че той е готов за отговорности, но не е готов да бъде свободен. Това ще предизвика бунт, недоволство и обида. Анализирайте отношенията си – не играете ли ролята на жесток диктатор?!

Опитайте се да разберете подрастващите, а не да ги възпитавате по свой модел. Вашата основна задача е не да ги манипулирате, а да ги поддържате и без натрапчивост да им помагате да извървят трудния път на порастването.

 

Деца със самочувствие = успешни възрастни 

Как да помогнем на детето да развие увереност в себе си

 

Децата се чувстват  много по-неуверени във външния свят, ако не усещат подкрепата на родителите си вкъщи. Като логично следствие, неувереността в детството може да се пренесе и в зряла възраст, а това определено не е печелившо поведение за успех в живота. Ето защо е важно да се помага на децата от ранна възраст да развиват чувството си за собствено достойнство и висока самооценка.
Как родителите могат да помогнат на децата си да станат уверени млади хора?

Хвалете децата си
Разбира се, не всички деца се раждат гении и не на всички еднакво лесно се отдава учението, но всички по свой начин са талантливи и способни. Родителите следва да се отнасят внимателно към децата, за да им помогнат да развият своите таланти. Поощрявайте всеки стремеж на детето към самоизява и развитие и не убивайте ентусиазма му да се занимава с различни дейности, като му казвате, че от него няма да стане например велик художник, танцьор или певец. Такова отношение не само охлажда ентусиазма, но и лишава детето от увереността му в себе си и занижава самооценката му.
Ако детето не успява да се справи с нещо, например с решението на задачите, вместо да го ругаете, по-добре седнете и му помогнете, като решите задачата заедно. Положителният резултат ще накара детето да се чувства способно и по-уверено и ще му даде стимул да опитва само, защото ще знае, че решение има и то може да го намери.
Родителите също така е добре да знаят, че децата понасят двойно по-болезнено критиката от страна на чужди хора – учители, съученици. Ако забележите, че детето се прибира разстроено от училище, винаги се опитвайте да изясните причината и да поговорите с него. Ако се окаже, че са го критикували затова, че не се е справило с поставена задача, просто му обяснете, че следващия път трябва да положи повече старание и всичко ще се получи, защото то е достатъчно умно, за да може да справи.
Задължително хвалете децата за постигнати резултати, каквито и да било: оценки в училище, спортни състезания, за красива рисунка , за добро поведение и пр. Похвалата оказва благотворно влияние не само на самооценката на детето, но и на мотивацията му.

Никога не обобщавайте и не преувеличавайте отрицателните действия на детето.
У всеки от нас има определени отрицателни черти, дори и у децата. Въпреки това, не бива в никой случай да се генерализират и да се раздуват още повече. Постарайте се да не използвате обобщаващи изрази като: “Ти никога не ме слушаш”, “Ти винаги се държиш лошо”, “Имаш ужасен характер”, “Нищо не можеш да запомниш” и т.н.
Постоянното отрицание може да убие увереността на детето в собствените му способности, а за самооценката да не говорим. Ако искате детето да започне да се държи по-добре, да слуша повече, да учи повече, заменете общите отрицателни изрази с други, например: “Много се разстройвам, когато се държиш лошо”, “Мисля, че ако ме слушаш по-внимателно, всичко ще ти се отдава още по-лесно”, “Ако има някакъв проблем, хайде да го решим заедно” и пр.

Давайте на детето възможност да избира
Предоставяйте на детето възможност само да взема решения за някои неща, например – в какво училище да отиде да учи, с какъв спорт да се занимава, какво да прави през свободното време. Самостоятелното вземане на решения също способства за укрепване на самоувереността и самооценката.

 

нагоре